ПЛОВДИВСКИ ФЕСТИВАЛ НА НАУКАТА

Учени от Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при Българската академия на науките изнесоха лекции по време на четвъртото издание на Пловдивския фестивал на науката. Доц. д-р Петя Димитрова и доц. д-р Виолета Русева представиха по достъпен начин темите за възпалението и имунната система, както и за туберкулозата и нарастващата лекарствена резистентност на бактериите. Гл. ас. д-р Снежана Русинова запозна любознателните посетители с антарктическия микросвят в Зона „Млад откривател“.
В лекцията „Възстановяване от възпаление при диабет, сърдечно-съдови заболявания и артрит“ доц. д-р Петя Димитрова представи новите виждания за природата на възпалението. Според съвременните изследвания повечето заболявания, свързани с хронично възпаление, като диабета и сърдечно-съдовите заболявания, се дължат на грешки в неговото завършване. Лекторката очерта актуалните подходи за овладяване на хроничното възпаление чрез задействане на естествените механизми за възстановяване.
Доц. Димитрова запозна публиката и с работата на европейската научна мрежа EU-RESOLVE, която обединява изследователи от различни научни области за изучаване на механизмите за активно прекратяване на възпалението и възстановяване на тъканите.
Една от най-древните и най-смъртоносни инфекции в историята на човечеството беше в центъра на лекцията „Туберкулозата в ерата на резистентността: нови предизвикателства и иновативни решения“. Доц. д-р Виолета Русева разказа за разпространението на туберкулозата по света и в България, за групите, които са по-уязвими към заболяването, и за причините, поради които лечението му понякога се оказва особено трудно. Болестта, известна още като „суха болест“ или „белезница“, е позната от древността: доказателства за нея са открити в египетски мумии отпреди повече от 3000 години, а в античните текстове е описвана като „фтиза“ – болест на разпадането. Макар да е смятана за „болест на бедните“, тя е покосявала и аристокрацията: сред жертвите ѝ са писателят Джон Китс, композиторът Фредерик Шопен и императорът Наполеон III. България също е засегната от болестта, но след Втората световна война, с въвеждането на задължителната ваксинация с БЦЖ и масовите профилактични прегледи, страната постига значителен напредък в ограничаването ѝ. До края на 70-те години тя е сред държавите с най-ниски нива на заболеваемост в Европа. След 90-те години обаче икономическите трудности и намаляването на здравните ресурси водят до нов ръст на случаите, особено сред уязвими групи от населението.
Под ръководството на гл. ас. д-р Снежана Русинова интерактивният щанд в Зона „Млад откривател“ превърна децата и младежите в полярни изследователи. Те разгледаха автентични материали, научиха как се оцелява в екстремни условия и се запознаха отблизо с биоразнообразието на ледените региони.